Как да организираме стачка в нашата болница? Интервю с Надежда Маргенова
В следващите редове ще ви запознаем с една борбена медицинска сестра от град Сливен, дала началото на протестните действия в града.Това е Надежда Маргенова, която работи в неврологично отделение МБАЛ ,,Доктор Иван Селимински“. Тя е човекът, който след като разбира за организиращите се протестни действия на медицинските специалисти в страната, веднага започва с организацията в своя град. Тя разлепя плакати, запознава колегите с това, което се случва, залепя съобщения, изготвя протестни ленти, осигурява озвучаване. Тя е човекът, който присъства на срещите на протестиращите медицински сестри с омбудсмана, срещите в Министерството на здравеопазването и разговорите с представители на различни парламентарни групи. Надежда Маргенова е и сред сестрите от страната, подкрепили многократно с присъствие палатката пред Министерството. След националния протест на 14 май на специалистите по специални грижи тя решава, че трябва да се предприемат по-драстични мерки. Надежда Маргенова, заедно със своите колежки, започва подготовката за ефективна стачка в болницата, в която работи. Намира адвокат, организира събрания и в крайна сметка усилията се увенчават успех. В болницата е организирана ефективна стачка, която завършва с победа за медицинските специалисти и води до извоюване на подобрения в заплащането и условията на труд. Заплатите на медицинските сестри са увеличени от 710 лв на 810 лв, а в момента очакват отговор от работодателя по отношение увеличаване на нощния труд, актуализация на критериите за допълнителните възнаграждения според натовареността и трудова медицина, така че работещите в здравното заведение да имат право на профилактични прегледи според нуждите си поради липса на време и пари за себе си. Надежда Маргенова е в управителния съвет на новосъздадената Асоциация на Българските Медицински Сестри (АБМС) и активно участва в създаването на новия борбен синдикат на специалистите по здравни грижи – СБМС, който да защитава нашите права. Тя е един човек, достоен за уважение заедно с всички наши колеги, които започнаха тази борба. Представяме на вашето внимание кратко интервю с Надежда Маргенова, в което тя ни разкрива своя анализ на свършеното до момента и перспективите за продължаване на борбата.
Какво е нужно да се направи при предприемане на ефективна стачка?
В Закона за Уреждане на Колективните Трудови Спорове (УКТС) са посочени видовете стачки, организацията, срокове, изисквания, за да бъде законна една стачка. Аз се съобразих с изискванията на закона. За целта – първо се провежда общо събрание на желаещите за участие в ефективна стачка, на което трябва да има мнозинство. Трябва да се избере стачен комитет и да се формулират исканията към работодателя и най-малко 7 дни преди датата на обявената стачка, трябва да се уведоми писмено работодателят, като му се изпрати решението на общотото събрание с копие от протокола от това събрание, за да може той да се запознае с исканията, за които ще се стачкува. Исканията ни бяха базирани на деклaрацията от националния протест на медицинските специалисти, но бяха разделени на две: едни до работодателя и други до Министерството на Здравеопазването. Тези до министерството ги изпратихме с писмо до министър Ананиев, в което също така го уведомихме за готовността ни за ефективна стачка и отправихме желание за среща на стачния комитет с него. Искането ни за среща не беше удовлетворено, но все пак получихме отовор.
На първото събрание в болницата за организиране на ефективна стачка поканихме всички медицински специалисти по здравни грижи, но не успяхме да съберем кворум. Затова свикахме второ събрание, на което поканихме само медицински сестри, защото само от тях имаше участие на първото събрание.
Освен съобщението за събрание, във всяко отделение оставих и копие на закона за уреждане на колективните трудови спорове, според който се организира и осъществява ефективна стачка. Осигурих присъствие на юрист и на двете събрания, като той активно участваше и по време на преговорите с работодателя.
Може ли да разкажете за други колеги,които бяха активни в подготовката и борбата?
В стачния комитет участваха още 4 колежки. От детско отделение, ортопедия, ОАИЛ, хирургия. Всички колежки, които заявиха и се записаха с три имена и подпис в списъка за участие, спираха работа за един час в предварително изготвения график за предупредителната стачка. Всички имаха желание и готовност да се премине след това в безсрочна ефективна стачка. По време на стачката някои колежки се отказаха, уважихме желанието им и веднага бяха заместени от нови желаещи за участие.
Какви бяха исканията на стачката?
Към работодателя имахме следните искания:
1. Основна заплата в размер на две минимални работни заплати и над тази сума да се диференцира допълнително заплащане за работа в Спешно отделение, ОАИЛ, интензивен сектор и процента спешен прием
2. Увеличаване на нощния труд в размер на 3 лева на час
3 Увеличаване с 2 лева на ваучерите за храна
Исканията ни към МЗ бяха по-многобройни:
– промяна на закона за народното здраве
– да отпадне статутът на болниците като търговски дружества и Министерство на Здравеопазването да осигури ресурс за изплащане на възнагражденията на медицинските сестри, независим от прихода на лечебното заведение и плащанията на НЗОК.
– промяна на закона за съсловните организации.
– приемане на медицински стандарти относно броя пациенти, които може да обслужва една мед. сестра.
Към Министерството поставихме и исканията от националната декларация, съставена още през месец Март в началото на протестите, но в по-съкратен вариант:
– Да се промени статутът на МБАЛ в областните градове, които са с държавно и общинско участие, като се включат в обхвата на чл.5 ал1 от ЗЛЗ И СЕ ФИНАНСИРА изцяло издръжката на болничното заведение от държавния бюджет.
– Да се промени законът за съсловните оранизации
– Приемане на медицински стандарти и постигане на размер на заплатата по КТД от 950 лв сега и две минимални работни заплати от януари 2020.
Отговорът, който получихме от Министерството, беше, че графикът на министъра не позволява посещение и среща със стачния комитет в срока, посочен от нас.
За промяната на закона за съсловните оранизации ни отговориха, че зависи от законодателната инициатива на партиите от управляващото мнозинство. А промяната на статута на областните болници и закона за лечебните заведения било въпрос на политическо решение и към момента нямало консенсус за необходимостта от такава промяна. Увеличението на заплатите пък зависело от добрите и устойчиви финансови показатели на съответното заведение.
До какви резултати стигнахте след успешната стачка?
Увеличение на заплатите със 100 лева в сила от 01.07.2019.
Все още сме в преговори за увеличаване на нощния труд, но се надявам в началото на новата година да имаме увеличение 0,50 лв на час. Това бе обсъдено по време на предварителния разговор с изпълнителния директор на последната ни среща през ноември месец
Също така очакваме да се провеждат редовни медицински прегледи и т.н.
Какви са вашите очаквания за това какво би могло да се промени след многократните протестни действия на мед.специалисти?
Очакванията ми от протестите ни е на първо място да се осъзнаят колежките, че никой сам не може да се справи с проблемите на работното място и със системата като цяло. Необходимо е обединение, създаване и поддържане на чувство на принадлежност към съсловие, което е готово да се бори за правото си на достойно възнаграждение и условия на труд, но това изисква промяна на модела на здравеопазване. В момента този модел не задоволява нито нас, нито пациентите. А ние днес сме работещи, утре сме потенциални пациенти и няма да ни подминат морално-етичните деформации, нито допълнителните плащания от джоба на пациента.
На второ място в очакванията ми е да се повдигнат въпроси в обществото и медиите, да се заговори за проблемите, за които алармираме на тези протести. И виждам, че все повече в медийното пространство се говори за тези натрупани във времето проблеми, които повдигат и въпроса – не е ли време за рестарт на здравеопазването?
Как бихте се обърнали към колегите и пациентите, за да разберат важността на проблема и да се включат?
Към пациентите и колегите бих казала, че не трябва да мечтаят за промяна, а да бъдат част от промяната. Всеки, който иска лечение и обслужване, в центъра на което да е пациентът и работещите в системата, а не корпоративните интереси, трябва да участва в борбата да изгоним търговията от здравеопазването.
И последен въпрос, оптимист ли сте?
Да, оптимист съм. Промяната вече е започнала, дали ще стигнем до желаните резултати, зависи от всички нас. Всеки е важен и значим, но само обединени около каузата никой не може да ни победи.