Да изведем борбата към победа!
Протестите на медицинските сестри продължават вече повече от 11 месеца. Това означава, че скоро ще измине една цяла година от началото на борбата. Решителността и смелостта, които сестрите от цялата страна показаха, бяха фантастични, но макар да имаше някои частични победи на местата, където сестрите успяха да организират ефективни колективни действия, все още не сме близо до национална победа.
В момента се говори за планирането на големи протести през Март, за да се отбележи една година от началото на борбата. Докато енергията и отдадеността за каузата, които показват медицинските сестри от Март миналата година насам, са нещо, с което можем да се гордеем, това не е нещо, което само по себе си може да доведе до победа. Това, което е необходимо сега, е да разработим стратегия, която да придвижи борбата крачка напред към реална победа на национално ниво.
Протестите са важна част от борбата, но не са достатъчни, за да извоюваме достойни заплати. Въпреки че те показаха, че медицинските сестри могат да се борят и изведоха кризата в здравния сектор до национално внимание, местата, където реално бяха спечелени подобрения в заплащането и условията на труд, в Сливен, Карлово и т.н., са именно местата, където имаше по-решително колективно действие.
За да продължим борбата в национален мащаб, се сблъскваме с два проблема. Първият е, че въпреки изминалите месеци на борба, в сектора все още няма достатъчно сила за национална стачка, а вторият е, че няма организация, която да я организира.
Ние от “Медицински Будилник” имаме две предложения относно това, как да продължим борбата.
Първото от тях е организацията на национална конференция, която да започне да изгражда новата организация на медицински сестри. Очевидно е, че двата казионни синдиката не могат и не желаят да защитават интересите на медицинските сестри. За това вече се изговори много и бяха направени важните първи стъпки към създаването на нови организаци, способни да защитават интересите на медицинските специалисти и да се борят за тях. Тези стъпки доведоха до реални резултати. След създаването на Асоциацията на Българските Медицински Сестри (АМБС) през лятото, вече е факт и новата синдикална организация – Синдикатът на Българските Медицински Специалисти (СБМС).
За да продължим това развитие се нуждаем от национална конференция на медицинските специалисти. Това е абсолютно необходимо, за може СБМС да се изгради истинска национална организация. Това, което правят групата медицински сестри в София е прекрасно и благодарение на тяхната отдаденост борбата успя да достигне до този етап. Но те не могат да се справят сами. За да започнем ефективна борба на национално ниво, се нуждаем от ефективна национална организация. Нуждаем се от национална комисия, която представлява медицински специалисти в цяла България, която разбира ситуацията в различните региони в страната и която може да разработи план за ефективни колективни действия на национално ниво. Тя трябва да бъде избрана на конференцията, заедно с координатори по различните градове.
Конференцията може да послужи и като точка на съсредоточване на борбата и ще даде тежест на новата организация. Тя ще бъде демонстрация на силата на медицинските сестри от цялата страна, чрез която ще покажем, че можем да се организираме и да взимаме важни решения колективно. Там ще се съберат най-активните медицински сестри от всички краища на страната и ще могат да обсъдят предприетите досега действия, така че хората да научат от своите колеги какви действия са били успешни и как са били организирани. В това отношение особено важни са стачните действия, които спечелиха увеличаване на заплатите в Сливен.
Не можем да изградим новата обща организация без да поставим нейните основи на национална конференция на медицинските специалисти. Конференцията сама по себе си обаче не е достатъчна. Идеята не е просто всички да се съберем, да се видим и да си поприказваме. Това, което трябва да свършим на конференцията е да разработим ефективен план за следващия етап на борбата.
В тази връзка, ние, екипът на “Медицински Будилник” искаме да отправим едно предложение, което се надяваме да бъде поставено за обсъждане и на националната конференция. Ние смятаме, че най-добрият начин за продължаване на борбата на този етап е организирането на национална стачка под формата на отказ от полагане на извънреден труд. Считаме, че в момента няма достатъчно сила и организираност сред медицинските специалисти из страната за организация на ефективна общонационална стачка. Но определено има силата за организиране на колективен отказ от полагане на извънреден труд и това е именно колективното действие, за чието провеждане смятаме, че конференцията трябва да положи организационните основи.
Болниците са без персонал и медицинските сестри са преуморени. Масовият недостиг на персонал означава, че цялата здравна система на страната разчита на извънреден труд. Въпреки че все още няма достатъчна увереност сред медицинските специалисти за да започнат национална стачка, много медицински сестри са ядосани и искат да се борят. Отказът от полагане на извънреден труд има предимства в това, че към този тип колективни частични стачни действия ще могат да се включат и хората, които на този етап все още се притесняват от ефективна стачка. Извънредният труд не е задължителен. Законът гласи, че работниците не могат да бъдат принуждавани да дават извънреден труд. Ако обаче достатъчно медицински сестри колективно откажат да дават извънреден труд, директорите на болниците и министерството на здравеопазването ще бъдат изправени пред сериозен проблем. Макар че, разбира се, медицинските специалисти, които се включат в колективния отказ от полагане на извънреден труд, ще загубят допълнителните пари, които биха получили от извънредните часове за времето докато трае колективния отказ, все пак това е несравнимо по-малко от финансовата тежест на една ефективна стачка. Освен това, тъй като технически това не е стачка, а просто колективен отказ на хиляди медицински сестри да извършват извънреден труд, няма да има нужда да се минава през бюрократичната процедура, която е необходима за организиране на легална стачка. Няма нужда от събрания, събиране на кворум и мнозинство. Няма нужда от изпращане на уведмления до работодателя и т.н. Всяка медицинска сестра, която желае да се включи, може просто да откаже допълнителните часове.
Това е, което ние смятаме за най-добрият начин да спечелим тази борба. Трябва да съберем медицински сестри от цялата страна, които искат да се борят заедно на една обща конференция, за да изградим новата организация, и да използваме конференцията, за да започнем да организираме общонационалния отказ от полагане на извънреден труд.