По официални данни в здравната система в страната не достигат повече от 30 000 медицински сестри. Медицинските специалисти напускат масово страната, в търсене на по-добри условия на труд и заплащане извън България. Тези, които остават, за да се грижат за нас и нашите близки, са подложени на тежка експлоатация, непосилни смени и мизерно заплащане. Много от тях отдавна са в пенсионна възраст, но не могат да се пенсионират, защото просто няма кой да ги замести. 

Основната заплата на медицинските сестри в повечето болници в страната е близка до минималната. Така те са принудени да работят на две или повече места, за да преживяват. Тази драматична за работещите в здравеопазването ситуация се отразява и на всички нас – пациентите. Не можем да очакваме да бъдем посрещнати от приветливо отношение и усмихнати лица от здравните работници, систематично принуждавани да работят извънредни, многочасови смени при изключително тежки условия на труд и срещу мизерно заплащане. Същото се отнася и за качеството на самата здравна грижа. Но това не е нещо ново. Всички ние и нашите близки сме се сблъсквали с тежкото състояние на българското здравеопазване, което колабира от години. Това, което тепърва предстои е по-страшно – говорим за пълния колапс на здравната ни система. Тя просто не може да функционира без медицински специалисти, а те продължават да напускат панически страната, средно с около 1000 на година. Още повече са тези, които се пенсионират и няма кой да заеме тяхното място. 

От месеци, медицински сестри от цялата страна протестират за достойно заплащане и за реформа в здравеопазването. Те настояват основната заплата на медицинските специалисти да стане равна на 2 минимални заплати за страната, както и за слагане на край на търговията с човешкото здраве. 

Въпросът за достойното заплащане на медицинските специалисти и дали ние ще ги подкрепим в тази тяхна борба не е просто въпрос дали оценяваме социалното значение на тяхната хуманна професия и смятаме, че тя трябва да бъде адекватно заплатена. Говорим за социална катастрофа, която се случва в момента – тук и сега, и която ни изправя пред реалистичния вариант само след няколко години ние и нашите близки да нямаме достъп до каквато и да било медицинска грижа, а децата ни да се превърнат в здравни-мигранти.  

Къде са парите?

Странно е, че осигуряването на достойно заплащане за медицинските специалисти се оказва непосилна задача за всяко следващо правителство, при положение, че трудно можем да говорим за недофинансиране на сектора. Държавата налива 5 млрд лв. от бюджета си за здраве, което е огромна сума и е близко до средните за Европа нива. В същото време, българинът доплаща най-много за здравни услуги в цяла Европа – 48% при средно 15% в останалите страни. Къде отиват всички тези милиарди, които наливаме веднъж чрез здравните си осигуровки и втори път чрез директно доплащане? Отговорът е: в частни ръце. През 1999г., болниците в България бяха трансформирани в търговски дружества. Беше създадена Националната Здравно Осигурителна Каса (НЗОК) и чрез схемата с т.нар. “клинични пътеки” започна източването на публични средства от системата. Схемата се оказа изключително печеливша – директорите на болници и част от лекарския елит натрупаха милиони, за сметка на всички работещи в здравоепазването и пациентите. Към масовата кражба се включиха и стотиците изникнали като гъби частни болници в страната, които макар и частни оперират предимно с публични средства от НЗОК от където реализират огромните си печалби. 

Крайно време е на тази търговия с човешкото здраве да бъде сложен край. Медицинските специалисти поведоха борбата за пълна реформа в здравеопазването – премахване на статута на търговски дружества на болниците, преустановяване на престъпната схема с клиничните пътеки, спиране на публичното финансиране на частните болници и стоп на търговията с човешкото здраве. Естествено, срещу тях се изправя цялата престъпна мрежа от министри, директори на болници и казионни организации, които са се впили жадно в здравната система на страната и нямат намерение лесно да се откажат от своите милионни печалби. Те нехаят за разрухата в българското здравеопазване тъй като те и техните семейства отдавна се лекуват из частни болници в чужбина. Борбените медицински работници могат да разчитат единствено на нас, пациентите, работниците от други сектори и всички граждани, защото имаме общ интерес – качествено и достъпно
здравеопазване за всички.

Да ги подкрепим сега, защото утре, може и да няма кого да подкрепим!