За нуждата от организация
Повишението на заплатите и подобрението на условията на труд на работещите никога не са ни били подарявани от политици или щедри работодатели, a са били извоювани от самите работещи чрез протести, стачки и продължителни борби, независимо дали говорим за конкретни придобивки, като повишението на заплатите в дадено прелдприятие или за мащабни победи, като въвеждането на 8 часов работен ден, платения майчински, отпуските и всички останали придобивки, на които се радваме днес.
Това важи с пълна сила и за сектор здравеопазване. За да се извоюва увеличението на заплатите и подобрението на условията на труд, за да се наложи спазването на условията договорени в националния колективен договор и всички останали неща, за които днес се борят медицинските работници, имаме нужда от организация. Индивидуалния медицински работник няма силата да отстоява своя интерес срещу директора на болницата, лекарския съюз или министерството. Силата на работниците е в солидарността и колективното действие. Само обединени и организирани, ние можем да изравним баланса на силите и да защитим своите интереси. Медицинските сестри вече показаха своя потенциал за организация в продължаващата вече повече от 6 месеца протестна кампания, в която се включиха стотици медицински работници от цялата страна. Време е да се направи и следващата крачка, а именно медицинските работници да създадат своя независима синдикална организация. Не може да се вярва на казионните синдикати и на асоциацията на медицинските сестри. От самото начало видяхме как те застават срещу нас. Медицинските работници нямаме нужда от тези стари бюрократични структури, които от години обслужват интересите не на работниците, а на работодателите. Имаме нужда от наша синдикална организация, създадена от медицинските работници за медицинските работници.
Медицинските сестри отново са начело в тази инициатива, като вече започнаха със създаването на Асоциация на Българските Медицински Сестри (АБМС). Целта на новата асоциация е “Да обедини медицинските сестри, независимо от тяхната политическа, религиозна и национална принадлежност с оглед демократизиране на работния процес и условията за упражняване на професията им в медицинските заведения”. Чрез нея сестрите смятат да инициират създаването на Синдикална организация, която да защитава безкомпромисно правата на всички медицински работници – медицински сестри, акушерки, лаборанти, Помощник-фармацефти, зъботехници
Създаването на тази нова организация е стъпка в правилната посока, стига тя да послужи за платформа за по-добрата организация на сестрите за колективни действия. Една истинска борбена сестринска организация трябва да е напълно независима от политически влияния и бизнес интереси и да се ползва с пълното доверие на сестрите, членуващи в нея. Тя трябва да извършва активна организационна дейност сред сестрите, така че да има силата да организира ответни действия всеки път, когато министерството приеме поредния закон или нормативна уредба ощетяващи сестрите, всеки път, когато директорът на болницата откаже да изпълни условията от колективното споразумение и всеки път, когато сестра членуваща в синдиката е изправенa пред несправедливо отношение. Тя трябва не само да изразява интересите на медицинските сестри, но и да има силата да ги наложи.
Изграждането на такава организация е изключително трудна задача. Не можем да разчитаме, че хиляди медицински сестри ще се втурнат да се включват в синдиката от първия ден на неговото създаване. Но за начало той вече има необходимата база от борбени медицински сестри, които доказаха своята способност да се самоорганизират по време на протестите. Дори само с тази база от няколко стотин души, организацията може да започне активна дейност и да постигне много за подобряване на условията на труд и осъществяване на исканията на протеста. Тя може да следи за спазването на договореностите от националния колективен трудов договор в болниците, в които има присъствие и да организира отпор, ако те не се спазват, включително стачни действия в болниците, в които това присъствие е достатъчно многочислено. Освен това, макар и да не е национално представителен, новосъздадения синдикат ще има правото да участва в сключването на КТД на ниво болница, което дава огромни възможности за договаряне на по-добри условия на труд и повишение на заплатите. Но най-важното е, че с изграждането на една такава организация, медицинските работници ще добият самочувствието, че имат силата да се самоорганизират и да отстояват активно своите интереси. Успехът на една такава организация има потенциала да промени из основи положението на работниците в сектора и да се превърне в катализатор за цялостна реформа в здравеопазването изобщо.