Борбата продължава

Реч на Даниела Жекова произнесена на протеста на медицинските сестри на 10.07.2019 във Варна

Ние, медицинските специалисти от град Варна и областта искаме да изразим своето недоволство срещу нашите работодатели, срещу нашите управляващи в това число срещу министерски съвет и парламента на Република България, които неглижират,  обещават, лъжат, че заплащането, условията на труд и качеството на здравеопазването ще бъдат подобрени, както за нас така и за Вас като граждани. За да останат българските медицински специалисти да живеят и работят в България, а най-вече и българските пациенти да получават едно по-добро и достойно здравеопазване от нас и всички останали работещи в здравната ни система, ние специалистите по здравни грижи от град Варна и областта категорично заявяваме, че повече не можем и няма да търпим и толерираме следното:

• погазване и злоупотреба с нашите човешки и конституционни граждански права, което напоследък е превърнато в геноцид;
• тормозът, който се упражнява върху протестиращите наши колеги в отделните градове на страната от частни и държавни работодатели
• унизителното заплащане на нашия висококвалифициран труд;
• неадекватното заплащане на нашия нощен и извънреден труд от 25 ст. до един лев на час;
• търговските дружества в българското здравеопазване;
• недостатъчния персонал и натовареността на работещите в системата поради липсата на достатъчно точни и ясни стандарти за работа във всяко едно отделение на различните здравни заведения, а именно съотношение лекар-сестра-санитар-болногледач, валидни за всяка една европейска държава.

Скъпи съграждани и Уважаеми колеги,

с прискърбие Ви съобщаваме, че днес медицинската сестра умира и изчезва от българското здравеопазване, поради това, че е недооценена, неглижирана и зле заплатена от нашите работодатели и държавни институции. В резултат на това нашата професия, която има огромно социално значение се загубва и обезличава, защото когато ние медицинските сестри сме твърде  уморени и недостатъчно заплатени, губим своя потенциал и сила да помагаме качествено и адекватно на нуждаещите се от нас пациенти. Ние искаме уважение и достойно заплащане за своя труд. Докато другите спят, ние полагаме денонощен труд и се грижим за вашето здраве, за вашата болка и за вашия живот, който е толкова ценен за Вас и вашите близки.

Ние не искаме да работим за жълти стотинки, и да продължим да бъдем слугини на лекари и работодатели. Нашият труд се цени навсякъде по света, но не и тук в България. 

Ние казваме “Не” на погазването и незачитането на нашите човешки и граждански изконни права. 

Ние казваме “Не” на клиничните пътеки в нашето здравеопазване, където никъде не е остойностен нашия професионален труд и където пациентът  е длъжен да заплаща допълнително.

Ние казваме “Не” на търговците в храма на здравето. Ние сме за достойни и достъпни грижи за всеки български граждани.

Ние казваме “Да” на качественото и достойно заплащане на специалистите по здравни грижи. 

Здравната политика не трябва да бъде търговия, уважаеми министри и работодатели. Тя е социална дейност, на която трябва да бъде осигурено и качествено подпомагане от държавата, така че тя да бъде полезна и адекватна за българския пациент.

Вижте какво се случва по света и в Европа! Там държавите и общините се грижат адекватно за здравето на своите пациенти. А при нас държавата се стреми да се отърве от отговорността за здравните заведения, като ги превърне в частни търговски дружества. Нашето население е много болно и застаряващо. У нас се раждат по-малко деца отколкото умират. Демографската криза се задълбочава. Работещите в здравеопазването са на възраст над 45 години, а някои са на по 70 години и продължават да работят защото няма от кого да бъдат заменени поради факта че 90% от новозавършилите сестри бягат да работят в чужбина където са оценени и заплатени по-добре и имат по-добри условия на живот и работа. Защото и ние сме хора и ние искаме да живеем достойно и цивилизовано.

Постоянно се търсят медицински сестри да работят в болници, детски градини, спешна помощ, но желаещи  да работят няма. От завършващите за медицински специалисти 90% заминават за чужбина, а останалите 10% са крайно недостатъчни да попълнят  възникналия дефицит. Така се натоварва наличния персонал, който поради ниското заплащане работи на две дори на три места в следствие на което работещите са  преуморени, изтощени и изконсумирани до краен предел. Хората не могат да излязат в отпуска поради липса на заместващи и това се отразява пагубно върху здравето и работоспособността им. Като се има предвид и възрастта всичко това води до безразличие, апатия и неефективност на трудещите се в здравеопазването специалисти.  Това ли заслужава българското общество и не е ли това геноцид върху всички нас? За нас специалистите по здравни грижи, здравеопазването и образованието трябва да бъдат приоритет на държавата. Нашите граждани и пациенти са достойни да получат най-доброто за тях и семействата им. 

Отпускат се едни 30, 50 милиона, а след това отново 50 милиона за увеличение на клинични пътеки от НЗОК, но ние до ден днешен сме си на същите заплати 510,610, 660, 780, 800 лв. Насреща получаваме само лъжи, празни обещания, оправдания и отлагане на нашите искания. Ние питаме докога? В началото на протестите ние, специалистите по здравни грижи, излязохме с декларация и отворено писмо до всички институции в Република България, в това число до президента, министър-председателя и министър на здравеопазването, омбудсман и други институции, като твърдо заявихме своята позиция и своите искания. А именно: 

• без търговски сдружения в здравеопазването. Здравето на хората трябва да спре да бъде подчинено на пазара.
• еднаква основна заплата за всички специалисти по здравни грижи, независимо от местоработата или собствеността на болницата в размер на две минимални заплати тоест 1120 лв за страната.
• допълнителните възнаграждения да са регламентирани чрез правила в зависимост от отговорността на работата в интензивното отделение и спешността на случая.

• трудов договор на национално ниво, който да е задължителен за всички работодатели а не както досега –  с пожелателен характер. 
• свободно и достъпно здравеопазване за всеки гражданин на Република България
  
  

Крайно време е да прекратим неолибералните експерименти с живота и здравето на милиони българи близо 20 години.