Есенния палатков лагер

Палатковият лагер пред министерство на здравеопазването беше логично последвала стъпка в борбата на медицинските сестри за по-добри условия на труд и по-добро здравеопазване. Протестът на 11 септември 2019 от 15 часа пред Народно събрание бе посетен от хиляди хора, достатъчно на брой, за да обградят с жива верига сградата. Нито представители на Министерство на здравеопазването, нито на други отговорни институции „благоволиха“ да дойдат и да се срещнат с протестиращите. Амбицирани от успехa на протеста и провокирани от отношението на министрите и другите отговорни лица, още същата нощ група медицински сестри, водени от лицето на протеста, Мая Илиева, започнаха палатков лагер пред Министерство на здравеопазването. От една страна това целеше да предотврати игнорирането на борбата на медицинските специалисти. От друга, тази инициатива беше чудесен метод за противопоставяне на медийното заглушаване на свързаните със здравеопазването новини, както и дезинформирането на обществото по темата като цяло.
Министерство на здравеопазването се намира на ключово място в центъра на София, където ежедневно преминават стотици хора. Там тези хора имаха възможността да чуят лично от медицинските сестри за същността на протестните им действия и да разберат, защо тази „здравеОпасна“ (както я наричаме) система не работи .
Всяка сутрин именно на това място се поставяше палатка, пред която бе разпъвана преносима маса с информационни материали. През високоговорител медицински специалисти на смени говориха за състоянието на българското здравеопазване и опасността от тоталното му сриване в следствие на търговията с нашето здраве.

„В момента болниците са търговски дружества и като такива трябва да реализират ПЕЧАЛБА!”

„Нашите заплати зависят от броя на преминалите пациенти по клинични пътеки т.е ние трябва да се радваме, когато вие сте болни и още по-болни .“

“Поради тази причина няма пари и стратегии за профилактика!“

• това са част от посланията, отправени от страна на медицинските сестри към обикновените граждани. „Искате ли да заминем в чужбина и да няма кой да изражда децата ви и да се грижи за вас, когато най- много имате нужда? Възможно е тази ситуация да бъде факт до две, най-много три години!“, бе другото предупреждение, което спираше много забързани обикновени граждани на мястото на протеста. Ето и още някои:

„30 000 са липсващите медицински специалисти в България, в момента много от тях работят на две дори три работни места.“,

„Много специалисти са принудени да работят след пенсия и до дълбока старост, за да оцелеят и да компенсират липсата на млади кадри. “,

„Медицинските сестри са изключително преуморени и често търпят лошо отношение от страна на лекари и пациенти. Те са в лошо физическо съсътояние и така опасността от фатални грешки при приемането и обгрижването на пациенти се покачва изключително много.

В много от случаите се оказва, че болни обслужват болни, като дори вече има и смъртни случаи на работното място от преумора и психическо натоварване.”

Всичко тези послания и предупреждения се съдържат в скандирането, насочено към апатични минувачи по време на протестите: „Елате при нас, протестът е за вас…“

На 16 октомври 2019, уморени и отвратени от безкрайни празни обещания, дори можем да кажем – откровени и нагли лъжи от страна на министри и други отговорни лица, протестиращите медицински сестри преминаха към по-радикални действия. След планиран разговор с министър Ананиев, който за пореден път се опита да се „измъкне“ с най-общи приказки, те отказаха да напуснат сградата и обявиха, че са готови да останат там до изпълнение на исканията им. Новината бе светкавично разпространена сред медиите в интернет и по телевизията. Пред министерството в рамките на час се събраха много медицински сестри, студенти по медицина , синдикалисти и граждани, които със скандиранията си подкрепяха решените да останат в министерството медицински сестри. След около пет часа, те все пак напуснаха инситуцията, най-вече заради притеснения за физическото здраве на министър Ананиев. Все пак инициативата беше достатъчна, за да покаже, че те са готови на радикални действия и че политиците рано или късно ще са принудени да действат за изпълнението на техните искания. Това, което министър Ананиев обеща тогава бе въвеждане на правила за разпределение на публичните средства, които да важат за всички структури независимо от собствеността, както и лимит на лекарските заплати. С излизането си, медицинските работници му оставиха шанс да завърши започнатото. С министър Ананиев бе уговорен срок, след който на нова среща да покаже постигнатото и отново ще бъде обсъдена ситуацията, за да се върви напред. Обещанието остава неизпълнено към момента на писане на тази статия (03.12), а двете писма със запитване по темата – без отговор. Отношението му е очевидно мудно и непрофесионално и вече е факт трето писмо с искане на спешна среща с него.

Подписка във Варна и София и позитивно развитие в отношението на обикновените граждани към протеста

По време на палатковия лагер в София бе направена неформална подписка, с която гражданите можеха да застанат с имената си зад исканията на медицинските сестри. В подкрепа на тази инициатива във Варна също бяха организирани две информационни кампании, придружени от събиране на подписи със същата цел. Бяха събрани около 5000 подписа до 16 октомври. Подписи се събираха и в другите градове. Благодарение на тези кампании и разговорите с медицинските сестри, до голяма степен се промени и отношението на гражданите към протеста. Сега, след повече от 90 дни палатков лагер можем да кажем, че обикновените пациенти разбраха истинската причина за недоволството на медицинси работници. Исканията НЕ са просто за заплати, а борба за оцеляване на цялото българско население. Те са и възможен мотор за много по масови граждански протести, каквито очевидно скоро ще станат факт за пореден път в страната ни.

Работа с други градове, организация и следващ етап на протестите

След три месеца можем спокойно да заявим, че палатковият лагер напълно успешно постигна своите цели. Гражданите, особено софиянци, са много по-добре информирани за случващото се и то от първо лице. Освен това палатковият лагер бе посетен и подкрепен от медицински специалисти от различни градове на страната. Сред тях бяха хора от Сливен, Пазарджик, Козлодуй, Варна, Русе, Враца, Стара Загора, Пловдив, Кърджали и Златоград. На място имаше и непрекъснато представители на Автономна работническа конфедерация (АРК), които подкрепяха морално и физически протестиращите медицински специалисти.
На 15-ти декември бе проведен поредния национален протест, който прерастна в денонощен палатков лагер пред Министерски Съвет. Това в крайна сметка принуди министър-председателя Бойко Борисов най-после да благоволи да приеме на среща протестиращите от близо година медицински специалисти. Срещата премина противоречиво, като все пак министър-председателя и здравния министър поеха ангажимент да се задействат по част от исканията на протестиращите. Първите резултати се проявиха при подписването на Националния Рамков Договор (НРД) в края на декември, в който бе заложено не по-малко от 50% от приходите на болниците да отиват за разходи за персонал, а заплатите на сестрите и лекарите трябва да са в съотношение 1 към 1.6. Това определено е стъпка в правилната посока, като, ако бъде приложено правилно, ще повиши заплатите на медицинските специалисти и ще доведе до по-справедливо разпределение на общия доход от медицински дейности. В същото време, то едвали ще се отрази изобщо на медицинските специалисти от по-малките болници във вътрешността на страната, които са с по-малки доходи. Увеличението зависи също така и от промените в цените на клиничните пътеки за следващата година. Така че новите правила за съотношението на разходите за персонал са твърде далеч от искането за основна работна заплата на медицинските специалисти фиксирана на размера на 2 минимални работни заплати за страната, около което се обединиха хиляди медицински специалисти от цялата страна. Искане, което, когато бъде изпълнено, ще гарантира чувствително увеличение на доходите за всички медицински специалисти – независимо в кой град и коя болница работят и независимо дали тя е държавна или частна. Изпълнението на това искане е и необходимо условие за започването на каквато и да било позитивна реформа в здравеопазването, която да осигури достатъчно медицински специалисти за изнемогващата поради недостиг на кадри система и по този начин да гарантира добри условия на труд за работещите в сектора и адекватно здравеопазване за пациентите. Така че ние сме длъжни да продължим с оказването на натиск и прилагането на всякакви действия, които са по силите ни, за да спомогнем за осъществяването на това искане. Едно е ясно – ако бездействието на министър Ананиев и министерски съвет продължават, тези действия ще са радикални.